„Strings” – или звукът на живота
С лекота и плавни движения. Така започва танцовият спектакъл „Strings”, който ни кара да погледнем невидимо тънките нишки, които ни свързват. Те постоянно се преплитат, но усещанията и възприятията ни успяват да ги превърнат в едно цяло и тогава индивидуалността няма значение. Всички актьори са в бели костюми, разкриващи тяхната заедност. Когато единият трепне, другият сякаш поема импулса, за да го предаде нататък.
“Strings” хореография на Петя Стойкова
Но изведнъж движенията се забързват, нишките започват да се късат, толкова тънки са струните на нашите взаимоотношения. Рязко се преминава във вихрен танц, в който танцуващите ту се засилват, ту застиват. Емоциите вече са цветни и разнообразни, красиви и приповдигнати, но и разминаващи се. Долавят се любовни чувства, вероятно непостижими, но толкова вълнуващи.
Докато отново не се появят тънките струни и не успокоят темпото, затваряйки кръга в състояние на приятен трепет.
Юлиана Цветкова
„Хуанита Хилдегард Бо” - Непривидно
Емоционално напрегнат, интуитивен и изпълнен с напрежение танц. История, разказана чрез тяло. Соло изпълнение. Застлана с разноцветни шалове сцена. Спектакълът е носител на златен медал от Международния фестивал за монодрама и пантомима в Белград 2005 г. и е представен в Гьотеборг, Швеция.
„Хуанита Гилдегард Бо”, спектакъл на Галина Борисова
„Самотното” присъствие на Галина Борисова всъщност създава усещане за многообразие във всеки един момент от едночасовия спектакъл „Хуанита Хилдегард Бо”. Историята ни размисля за начина, по който изразяваме себе си. Не само чрез материалната си ограниченост. Движенията на актрисата са лишени от всякаква форма на класификация и стилово определяне и спомагат за истинското изграждане на персонажа й. На моменти тя е налудничава или любопитно напрегната, или емоционално нестабилна, но Хуанита истински изразява вътрешния си живот такъв, какъвто е – без страхове или очаквания. Без суетата на привидното, безизразността на видимото, статиката на заученото. В един момент тя запява, а песента й преминава в нещо подобно на гласни окончания. Целта е не текстът да бъде изпят, а да освободи емоцията, която жестовата партитура не освобождава напълно. Изключително чувствената музика е подбрана от хореографката Ани Колиер.
Неочаквано, натоварено с подсмисъл и изпълнено с много ирония, танцовото представление на Галина Борисова ни предоставя възможност да погледнем към едно различно изразяване на вътрешните ни светове. Чрез естетиката на танца тя разголва емоционалността ни, лишавайки ни от страховете на общата привидност.
Станислава Кирилова