Блистер е електронно списание за култура и критика. Изданието има за цел да предлага актуална информация за събития в сферата на културата, включва информационни анонси, критика и теория на изкуството. Блистер дава пълна свобода на авторите да изразяват личното си мнение и пристрастия и допуска крайно субективни оценки и противоположни позиции.
Блистер е онази опаковка, обвиваща стоката подобно на златна рибка в аквариум; примамва ни да вземем продукта; блистерътзаема формата на същината и после цялото е изрядно подредено - без значение дали е със сила набутан кашкавал или чифт батерии.
Критиката в Блистер неизбежно отразява формата на това което анализира, но в същото време не се бои от контакт, от натиск, за да създаде в крайна сметка нова форма. За разлика от блистерачиято цел е да покаже нещо, но като го предпази от докосване, Блистер не изолира нито кашкавала, нито батериите а ги отваря и разглежда внимателно без да се страхува че ще си изцапа ръцете.
Блистер, разбира се, означава на английски и мехур, а още по-лошо – значи и мазол. Според един речник за слeнг изрази блистер е: “Some lazy bastard who always mysteriously appears after the hard work has been finished, much like a blister”.
Още в първи курс някои отрудени, изцапани с боя или глина творци заявяваха редовно в двора на Aкадемията на висок глас, така че да ги чуем и ние - наблизо стоящите студенти по изкуствознание, че критиците нищо не могат да правят и се появяват, само за да критикуват труда на вдъхновените и талантливи художници. Като се има предвид честотата, с която се тиражираше тази реплика, тя си беше нещо като девиз на твореца, като вид знание, което се преподава в аудиториите паралелно със златното сечение или с анатомията на човека. Тази фраза е нещо като подписана гаранция, че работата на твореца е непокътната за думите на критика; че творчеството е забранена територия; стои някъде високо, на своеобразен Олимп. И колкото и ретроградно да звучи днес, това верую се корени в издигнотото в култ умение да се рисува, да се работи с ръце, да се съзидава. Нещо, което критикът по принцип не умее, а ако умее - го гледат с още по-голямо подозрение.
Имало е и периоди в миналото, в които безсилието и конформизмът на критика са дали основание за такова схващане, но пък същите безсилие и конформизъм са били част от цялата художествена сцена.
Критикът вече се ползва със свобода и както във всяко друго общество, се налага да озъптяват собствените му фриволност или интелектуален снобизъм. Вече има критика на критиката. Тя обаче си остава владение на хората на словото. Дюренмат предлага на критиците да пробват собствената си гозба. Все пак, за да брани творчеството си, с повече елегантност и сърказъм по френски, Ролан Барт запраща определени критици право в салона на Вердюренови.
Не веднъж се случва критиката да е истински мазол за твореца, да е пришка, която го мори и го кара да стиска зъби и да вие от болка. И на критика не му е лесно. Сигурно е, че след обиколката на Джардини или на Касел, без значение от цената на обувките ви излизат мехури, мазоли, пришки, блистер, blister, BLISTER
Blister Magazine е проект на Фондация "Изкуство - Дела и Документи"
Зад дейността на фондацията стоят кураторите Десислава Димова, Светлана Куюмджиева, Вера Млечевска и Весела Ножарова.