Разговор с кураторите на фестивала „ANTISTATIC“, Ива Свещарова и Вили Прагер, по повод шестото му издание с мото „Профилът е важен“, който се проведе между 15 и 21 април в Червената къща, Театралната зала на Софийски университет, Театрална работилница „Сфумато” и на други открити пространства. Фестивалът тази година се осъществи до голяма степен благодарение на “Гьоте институт“.
***
Ива Свещарова и Вили Прагер са съвременни артисти в областта на сценичните изкуства. Двамата са завършили експерементални театрални класове 4XC и програмата към ПУ „Паисии Хилендарски“ – „Синтетични сценични изкуства“.
Ива Свещарова специализира в Португалия „Formation for Tutors”, а през 2006 г. е степендиант на DanceWeb06 Австалия.
Вили Прагер специализира DanceWeb - Europe, Theater – Berlin, Mouvement in the edge - Bucharest.
Двамата са основатели на проекта „Брейн Стоп Проджек“, на „АNTISTATIC“ и др. Работят в партьорство с много съвременни артисти като Иво Димчев, Галина Борисова, Филип Перейра, Елана Ботто, Давид Замбрано и др.
***
Източник: Антистатик
Б: Това е шестото издание на фестивала. По какъв начин се е развил през годините, спрямо публиката и как тя го приема? Какви са отзвуците? Как се променя публиката, винаги ли е била елитарна, разширява ли се кръгът на зрителския интерес? Започна ли фестивалът да влияе на местната култура, променя ли я по някакъв начин. Според мен едно от значимите неща е какво се случва след края на фестивала. Защото колкото и успешно да е преминал в един момент приключва и важното е какво остава след него като следа в културното поле и публиката.
Вили: Ами надяваме се, че се отразява, че публиката се възпитава.
Б: Да, аз нямам предвид, че трябва да се цели привличането на публиката от най- масовите театри, но все пак има ли нарастване на интереса?
Вили: Да, има. На последния пърформанс "Как си представяте дявола" с Дани Браун имаше много непознати лица, което беше добър знак. Публика, която ние не познавахме, на което ние се зарадвахме. Не беше както винаги само обичайните заподозрени.
Б: А защо мислиш е провокирало такъв интерес това представление?
Вили: Може би заради снимките или пък заради темата.
Ива: Да, от една страна заради снимките, от друга страна заради темата, която доста провокативно задава въпроса как в днешно време си представяме дявола. И къде е всъщност този дявол. В представлението се натрупват различни пластове на образа, с които Дани Браун блестящо борави, представяйки на зрителя различните му проявления.
Б: Под пластове имаш предвид метаморфозите в които тя преминаваше?
Ива: Да, но понеже ти зададе много въпроси в началото, аз бих искала да се върна на едни от първите, относно развитието на фестивала. Тази година "Антистатик" направи шест години, което определено показва, че вече има стабилност и има нужда да се случва. И точно поради тази причина се появи и мотото "Профилът е важен". За нас е важно освен представянето на фестивалните представления, така и осъществяването на по-различен начин на диалог с публиката, чрез дискусии, лекции и работни ателиета. През тези шест години осъществихме различни паралелни програми като представяне на "Номадската танцова академия", "Поле на потенциалности" - програма, която имаше за цел да представя съвсем млади артисти, и, разбира се, последното, върху което се фокусирахме през последните две години, е програмата "Без дистанция" в сътрудничество с „Нови драматургии“. Това е платформа за танцови практики и теории, отворена както за зрители, интересуващи се от съвременни изпълнителски изкуства, така и за професионалисти, работещи в тази сфера. Програмата тази година включваше различни практически класове, лекции, семинари и дискусии. Това е част от виждането ни за това как да приобщаваме по-голям кръг от зрители от една страна и от друга страна, как да изградим платформа, където практици и теоретици могат да се срещнат, да работят заедно и дискутират.
Вили: Например, артисти от България имаха възможност да работят с Дани Браун и с Джи Е Лин. Те водеха практически "workshop" срещи, за да могат хората да разберат отвътре начина им на работа, а не само да гледат готовото представление.
Ива: Това бих искала да го свържа с въпрос ти, който беше свързан с публиката и по какъв начин фестивалът се отразява след края си. Това за нас е също важен въпрос и търсим какви са възможностите да се случват и други неща извън рамките на фестивала. Защото няколко събития през годината, организирани от различни организации, не са достатъчни, както за нас, работещите в тази сфера, така и за публиката. Една от стратегиите ни за това е програмата "ANTISTATIC TO BE CONTINUED", свързана пряко с фестивала като основната цел е представянето и на други артисти през годината, както и организирането на работни ателиета. Но това много зависи от финансовата подкрепа, която получаваме.
Б: Тези програми са част от платформата на "ANTISTATIC", нали? По какъв начин точно се осъществява това представяне на артисти и провеждането на споменатите от вас лекции и семинари?
Ива: Ако трябва да бъда честна, това е изцяло свързано с финансирането, което получаваме, в противен случай ръцете ни остават вързани.
Вили: Миналата година с помощта на програма "Публики" успяхме да реализираме няколко събития през септември и октомври.
Б: А мислили сте за школа, която да е свързана със съвременния танц и хореография тук в България?
Вили: Ами, школи има.
Б: Имам предвид ваша лична школа.
Вили: Ами това трябва да бъде като програма в академията. Иначе като алтернативно образование беше "Nomad dance", програма с партньори от балкански държави, която се състоя три години подред. Артисти от балканските държави и от Европа пътуват и прекарват по две седмици в различни градове - Скопие, Белград, Загреб, Любляна. И през цялото това време те имат различни семинари и "workshop" срещи.
Ива: На мен лично ми е по-интересно каква платформа за алтернативно образование може да се създаде на местно ниво, отколкото да мисля по какъв начин може да се направи някакво институционално ядро. Има образователни програми в България, но въпросът е до колко те наистина дават нужното образование в тази сфера.
Вили: И до колко са адекватни на случващото се в Европа. Например специалността в НАТФИЗ, която е за танцов театър, поражда парадокси само с името си "Театър на движението", в което се обобщава и пантомима и танц и не знам какво. Такова нещо не съществува по света, това е абсурд.
Ива: Да, на практичните и теоретични семинари на „Без дистанция“ се появяват студенти от някои от тези танцови програми, които повечето пъти са в шок, бих казала разочаровани от образованието там. Много е важно да се случват регулярни събития в София и повече алтернативни начини за акумулиране на опит и знание.
Вили: Лошото е наистина, че е трудно чисто финансово. Дори и за фестивала "ANTISTATIC", който се провежда за шести път, сякаш го правим за първи. Според мен един фестивал, ако се случва няколко години подред, трябва да са се разработили каналите за финансиране. За това издание нямахме никаква подкрепа от страна на министерството на културата, защото нямаше никакъв конкурс по това време. Което според мен е абсурдно - фестивалът да се случва без участието на министерството на културата. За съжаление няма никаква политика и структура в това отношение.
Б: Донякъде проблемът идва от там, че няма разработени канали за финансиране на независимото изкуство.
Вили: Да, така е. Слава богу, че "Гьоте институт" ни подкрепя до голяма степен.
Б: Това също исках да ви попитам. Кои са партньорите на фестивала, кой ви помага за реализирането му?
Ива: Тази година партньорството ни с "Гьоте институт“ в България буквално ни спаси.
Б: Мотото на това издание на фестивала е "Профилът е важен". По какъв начин е свързано то със концепцията на фестивала? Какво сте заложили като смисъл зад думата профил?
Вили: Идеята също е свързана с изграждането на точен профил. Защото и танцът е много общо понятие, дори и съвременен танц е пак общо. Искаме да изграждаме конкретен профил с представленията, които представяме. Повечето представления работят със слово и с музика. Много са далече от общата идея за модерен танц или балет. Те са гранични форми между танц и театър.
Ива: За нас е важно да представяме представления, които са изцяло авторски. Това може би е основното зрънце, което стои в мотото "Профилът е важен". Представянето на артисти, които търсят собствени посоки, собствен начин на изразяване и боравене с различни форми.
Б: Интересуваме също така как се отразява фестивалът от медиите и хората, които се занимават с критика. Мислите ли, че се обръща достатъчно внимание на фестивала? От друга страна тези форми имат ли нужда от дълги аналитични, критически рецензии?
Вили: Със сигурност има нужда от рецензии и от по възрастното поколение и от по-млади журналисти като теб.
Б: Аз пиша за този тип театър, но моите текстове са кратки. Понякога не са толкова аналитични, а по- скоро емоционални, свързани с моето лично преживяване.
Вили: Ами това е твоят начин на писане не е нужда да пишеш по "школувания" начин. А сега на това издание Камелия Николова присъства от началото до края и очакваме да излязат нейни текстове, Виолета Дечева е писала също за фестивала. Въпросът е къде излизат тези материали и от колко хора се четат.
Б: Тази година видях, че фестивалът беше отразен и по телевизионните медии. Не мислите ли, че такъв тип реклама може да промени визията на фестивала в публичното пространство? Защото специално телевизиите пречупват своите теми и обекти през техен начин на отразяване. Понякога се обръща повече внимание на странични и по атрактивни неща, които нямат пряко отношение с фестивала и стойностите му като специфично културно явление.
Ива: Това е така, но мисля че трябва да има отразяване на "ANTISTATIC" и в тези медии, защото аз лично ако бях зрител пред малкия екран (понеже от дълго време не гледам телевизия) щеше да ми се иска да гледам по- стойностни неща, отколкото да ме заливат и от екрана с баналното всекидневие, което така или иначе безмилостно ме гони и безобразно нахално се изпречва в полезрението ми.
Б: Права си, но има и нещо друго, че това което вижда зрителят по телевизията, е пряко свързано с това, което се случва на улицата. Това е такъв тип медия, която е пряко отражение на обществото, на хората с които се разминаваш всеки ден, не на тези, които посещават фестивалите за алтернативно сценично изкуство. И в тази връзка, няма от къде да дойде тази промяна в телевизиите ако гледащият не се промени.
Ива: Да, но медията, държи много неща в ръцете си, да не кажем почти всичко. До някаква степен образованието и изграждането на ценностна система идва от камшика на медията.
Вили: И не деветдесет процента от сутрешните блокове и шоута да са с участието на чалга звезди. Трябва да има и по-стойностни предавания, теми и гости. Защото и аз съм жител на тази страна и плащам данъци, както всички, които слушат чалга, значи трябва да има нещо и за мен.
Б: От разговора, разбирам, че вие на целите фестивалът да остава в тесен зрителски кръг, иска ви се повече хора да разберат за него и да стане по- популярен?
Вили: Той никога няма да стане масов фестивал това е ясно, но може да достигне до повече хора и повече хора да го гледат.
Ива: Има доста хора, които все още не знаят за фестивала или пък публика, която гледа на съвременния танц и пърформанс скептично като на нещо сложно и неразбираемо, но аз съм убедена, че ако дойдат и гледат някои от представленията, определено ще им хареса.
Вили: А аз съм сигурен, че има и хора, които не ходят на театър, защото театърът ги отблъсква. Намират го за нещо отживяло, за нещо еснафско. Тази публика би могла да комуникира с алтернативното сценично изкуство и с този фестивал, защото това, което показваме е абсолютно различно от това, което може да се види в „Сълза и смях“.
Б: Мислиш ли, че такъв тип театър би бил по провокативен отколкото представленията в "Сълза и смях"?
Вили: Да. Защото те виждат в "Сълза и смях" това, което знаят, това, което са гледали по телевизията. С нищо не ги изненадва.
Б: Според вас този тип театър, който представяте, по-пряко ли е свързан със съвременния ритъм на живот? П- пряко ли комуникира със съзнанието и с усещанията на човека?
Ива: Това е абсолютно така. Това са представления, които боравят с проблеми и важни теми на съвремието. Артисти, които експериментират с различни форми на изразяване и преминават през задълбочен процес на изследване. Всеки един пърформанс е резултат на сериозно оглеждане и разработване на темата, заложена в представлението.
Вили: Например последният ми пърформанс "Денят на победата", който се представи на фестивала, в него аз минавам през няколко фази. Първо започвам от египетската революция, после за връзката на революциите в отделните държави и така постепенно съм стигнал до "Денят на победата" като тема.
Източник: Антистатик
Б: Не е насочено изцяло към "Ден победой" ?
Вили: Към съветския ден на победата? Не.
Б: Защото аз най- много с това го свързвах и така си го тълкувах.
Ива: Заради песента ли?
Б: Заради песента, заради знаменцата, заради червения цвят.
Вили: При това представление от голямо значение е контекстът на това къде се намираш. Примерно в Германия въобще не се разбра в контекста на комунизма.
Б: Особено начинът, по който присъстваше Джи Е Ли ме провокира да си мисля, че това е някаква ирония с комунистическите идеали за здравото трудещо се тяло.
Ива: Да, има го този момент, но не е мислено да бъде затваряно само в един такъв образ. Търсеше се една по обща рамка на ситуиране на темата.
Вили: Имайки предвид че тя е азиатка, рефлективните движения, които извършва няма как да не създадат такива асоциации. Но пак казвам много зависи от контекста. Например един от чуждестранните ни гости, който е от Америка, го определи като регионално представление. Тя има познания за такъв тип изкуство, но спрямо темата тя сподели, че е останала абсолютно неразбираема за нея.